Разградчанката Зюхре Адем представи стихосбирката си "Душевни воденици", чрез която разгръща страниците на житейската си приказка. „Вдъхновена от вярата в доброто и силата за живот, посвещавам тези стихове на хора с различна националност и етническа принадлежност, които са били част от моя живот и са докоснали моята душа“, каза на представянето на книгата си авторката. Тя заяви, че обича да наблюдава хората и всичко видяно преминава през душевните й воденици, за да се излее в стих. 

„За мен да пиша е като терапия. Пиша за всички чувства като болка, щастие, тъга. Желанието ми е чрез стиховете си да оставя нещо след себе си за всички хора по света“, посочи Зюхре Адем. Тя разказа, че е родена в крайно бедно и многолюдно семейство и от малка се запознава с чувството да нямаш, но въпреки това да си благодарен в живота. Детската й мечта е да издаде своя

Боян Боев пише приказки за малки и пораснали читатели в книгата си „Доброто сърце“. Това съобщават от издателска къща „Персей“, която отбелязва своята 20-а годишнина.

По думите им посланието на автора е, че хората трябва да бъдат по-добри, да даряват доброта на останалите, близки или непознати. Историите му се леят леко и непринудено, защото идват от сърцето му и точно в това е универсалността на добрата литература, разказват още издателите.

„Тази книга е много специална за мен. Вярвам, че доброто може да бъде предавано. Вярвам, че в нощното небе живеят не само звезди, а и вълшебни същества, които ни наблюдават. Те винаги ще ни помогнат, когато изпаднем в беда. Понякога се влюбват в хората и тогава избират да дойдат на земята, падайки от звездния небосвод. А друг път долитат на крилете на змей, който живее в толкова висока кула, че е скрит

„Благодарственото писмо“ от хасковските кметове до Капитан Петко войвода за помощта, която той им оказва при набезите на османлии, ще бъде показано за първи път от 145 години насам, съобщи главният уредник в отдел „Най-нова история на България“ в Регионалния исторически музей на Хасково д-р Веселина Узунова.

„Реликвата за хасковци се пази в архивите на Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий“. Оригиналът на ценния документ ще бъде изваден за първи път от националното книгохранилище, за да бъде донесен в Хасково. И за нас като историци, и за наследниците на тракийци в региона, а и за цялата общественост, ще бъде чест това писмо да бъде достояние, защото в него освен благодарност към капитана, се виждат и подписите на много от първенците на града от онова време, които са и сред най-големите радетели и благодетели за икономическия и ку

„По пътеките към Шамбала“ е заглавието на нова книга на Румен Воденичаров. В нея той разказва за преживяването си като планинар в Хималаи, информират издателите от „Изток запад“.

Заедно със свои четирима приятели през 1983 г. Воденичаров изминава 700 км под седем осемхилядника, като преминават на превали над 5500 м по пътя на първия хималайски трекер Бил Тилман.

Легендата гласи, че някъде там се намира митичната страна Шамбала, населена със свръхмъдри махатми, посочват издателите. Разказват, че групата от петимата хималайски трекери не попада на входа към Шамбала. „Това не е била тяхната главна цел, защото за тях „пътят е целта“. А целта на тази книга е преживяното от тях сред добрите хора, изповядващи хиндуизъм и будизъм, да пребъде и да пренесе читателите в едно по-невинно, по-романтично, но и по-предизвикателно време“,

Нобеловата награда за литература беше присъдена на южнокорейската писателка Хан Канг за нейната поетична проза, конфронтираща исторически травми и изразяваща крехкостта на човешкия живот, се казва в мотивите на Нобеловия комитет, цитирани от АП. 

Председателят на Нобеловия комитет Андерс Олсон изрази възхищение към емпатията, демонстрирана към живота на персонажите, често пъти женски.  

Хан Канг става първият южнокорейски автор, спечелил Нобелова награда. Тя е вторият представител на Южна Корея, печелил Нобелова награда, след покойния президент Ким Те-чжун, на когото през 2000 г. е присъдена наградата за мир. 

Членът на Нобеловия комитет за литература Анна-Карин Палм каза, че Хан пише "интензивна лирическа проза, която е едновременно нежна и брутална, понякога сюрреалистична".

Опитвам се да задавам въпроси, докато пиша - понякога те са бо